„Дядо ми разправяше - когато подпалиха селото, камбаната я свалиха през нощта и я закопаха в двора. Три години стоя в земята.“
Камилски дол,
някога Деведере.
Каменна църква „Свети Георги“, 44 жители, язовир под билото. Архив на селото от публикувани източници и снимки, направени тук.
Снимка: църквата и селото · Wikimedia Commons / Izvora
Камбаната, 1895
Язовирът от селото
Каменна къща
Пътят през селотоВ един от най-крайните ридове на Източните Родопи, високо над долината на Арда, стои село от камък. Оградите са от камък, площадът е от камък, дори къщите растат от скалата. Името му означава долът на камилата - спомен за керваните, които са спирали тук, и за златото, което някога са носили нагоре от римските мини.
Първите писмени сведения за селото са от 1572 година - документ за границите на Черменския вакъф, в ко йто името му стои редом с Горноселци и Сив кладенец, трите най-стари селища на този край. Преди това - мълчание, овчари юруци, керван-сараи, стари пътища от Мезек към Лютица.
До 1934 година селото се нарича Деведере, по турското „деве“ (камила) и „дере“ (дол). Сегашното име е негов точен превод. Този архив пази онова, което остана: камъните, гласовете, имената, песните и една камбана, отлята в Одрин през 1895 г.
Камбаната от Одрин, 1895
Камбаната виси в двора на „Свети Георги“, на желязна рамка до каменната стена. Отлята е в Одрин през 1895 г. Писаните източници потвърждават отливането и това, че оцелява при опожаряването през 1913 г. Устният разказ, че е била заравяна, остава неподкрепен с документ.
Прочетете цялата история →Шест свитъка
Хронология
От 1572 до 44 жители днес.
→ Виж разделаФото архив
Реални снимки на селото, къщите и храма.
→ Виж разделаПредмети
Камбана, чешми, зидове, площад.
→ Виж разделаХора
Работни бележки. Лицата чакат потвърждение.
→ Виж разделаКарта
Чешми, мегдан, язовир под селото.
→ Виж разделаЕзик
Думи от родопския го вор.
→ Виж разделаГласове, които сме записали
„Преди язовира ходехме до Арда за риба пеша. Сега водата е горе, а пътят е под нея.“
„На Атанасовден всичко село се събираше. Печахме агне на огнището. Сега сме осем души на масата.“
Нови страници от публикуваните източници
Имате снимка, писмо или спомен от Камилски дол?
Архивът се пълни от потомците на селото - в България, в Гърция, отвъд океана. Изпратете ни сканирана снимка, разкажете спомен на близък, дайте име на лице, което не разпознаваме.
Дарете на архива →