Деведере в разорението на Тракия.

1879–1881

Първото бягство

След като жителите посрещат руска военна част, се изселват в Бургаско: Драганово, Поморие и чифлик Карагьозлер, днес село Маринка. Живеят там година и половина и през 1881 г. се връщат.^изт.

1912

Сто къщи и двама опълченци

Милетич разпитва оцелели в Ортакьой през 1914 г. За Деведере свидетели са свещеник Саранда Костов, 43 г., роден в Арнауткьой, свещеник в селото 1911-1913, и учител Тодор Костов, 50 г.^изт.

„Деведере е чисто българско село, имаше до 100 къщи.“

При избухването на Балканската война двама души от Деве дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Имената още не са свалени от показалеца на Централния военен архив, с. 841.^изт.

Юли 1913

Башибозук от Одринско

Първото нападение не е през септември.

• Около 11-12 юли (стар стил): башибозук от Одрин, Овабююк и Селбюкюн. Около 50-60 домакини бягат в гората.
• Към 24-25 юли: турски войски от Ортакьой и Димотика, около 400 души.
• Хората предават около 18 пушки „Мартин“.
• В църквата затварят около 80 мъже и жени, между тях трите дъщери на учителя: Злата, 16, Вълкана, 10, Кера, 6.

Милетич записва изтезания в храма и опожаряване. В плячкосването и изгарянето участват и гърци от село Яйладжък.^изт.

Имена, които Милетич печата

Това не е пълен списък. Милетич не дава общо число само за Деведере.

При църквата

• Ангелия Вълчова, 40
• Карапенчо Георгев, 70
• Мито Карафилов, 55
• Ламбо Попов, 35

На билото / кладенеца над селото

• Кумано Танев, 60
• Илия Кинев, 55
• Георги Тодоров, 35
• Слави Иванов, 70
• Кольо Георгов, 28
• Илчо Георгаки, 50
• Ангели Костов, 54, брат на учителя
• Гьокче Вълчев, 60
• Илия Мишов, 55
• Димитър Атанасов, 40
• Георги Димитров, 20, негов син
• Сотир Колев, 40
• Теньо Иванов, 60
• Кольо Куманов, 62
• Димитър Костов, 40
• „и още 5-6-тима, на които имената не помня сега“

В гората и в селото

• Кумано Адонев, 55
• Костадино Димитров, 30
• Злата Вълчева, 70
• Недъля Атанасова
• Ангел от Ибриюрен, 25
• Ангелия Тодоров, 70
• Ангели Карафилов, 70

^изт.

Септември–октомври 1913

Девет села, 335 души

„Ортакьойската околия може да се каже най-нещастна между пострадалите околии на Нова България.“

Гюмюрджинското автономно управление влиза в Ивайловград на 29 юли. Общината брои девет опожарени села, между тях Камилски дол, и 335 посечени в околията. Чанков добавя и Долно Луково към същия брой. 335 не е броят само за това село.^изт.

27-и Чепински пехотен полк е по Арда. Чанков пише, че по-голямата част от тези седмици полкът бездейства. По-малък брой убити дължи на четите на Димитър Маджаров и Руси Славов. 28-и Стремски полк по това време е в Македония, не тук.^изт.

Около 2008

Плочата в Кючук кале

На около три километра от селото стои мраморен блок с кръст и надпис:

„През 1913 година тук от турския ятаган са загинали 21 мъже от Деведере. Вечна им памет!“

Инициатива на местни хора, преди всичко Атанас Власакиев. Кметският наместник Петрана Налбантова казва тогава, че селото иска всяка година да се събира на това място.^изт.

Плочата помни 21 мъже. Списъкът на Милетич е друг и не се покрива едно към едно. Публикуван списък на 21-те имена към плочата още нямаме.