XIII
Откъде идва текстът

Източници, не слух.

Всяка страница сочи към печат, общински сайт или справочник. Нямаме звукови записи. Не попълваме празнините със слух.

  • wiki-bg

    Камилски дол

    Уикипедия, 2026. География, старо име Деве дере, 1912, църква „Св. Георги“, камбана 1895. Население 44 (НСИ/ГРАО, 31.12.2025). Землище 45,018 км², н.в. 360 м, п.к. 6571, ЕКАТТЕ 35997. Мустафапашенска каза до 1912.

    Отворете източника

  • wiki-en

    Kamilski Dol

    Wikipedia, 2024. Municipality Ivaylovgrad, Haskovo Province. Population 43 (2022).

    Отворете източника

  • wiki-ivaylovgrad

    Ивайловград

    Уикипедия, 2026. Лютица IX-X в.; изселвания към Мала Азия края на XVIII-XIX в.; Гюмюрджинско автономно управление, 29 юли 1913; септември-октомври 1913: 335 убити в девет села, вкл. Камилски дол. Намеса на XXVII пехотен полк, Димитър Маджаров и Руси Славов. Преименуване Ортакьой → Ивайловград, 14 август 1934.

    Отворете източника

  • miletich

    Разорението на тракийските българи през 1913 година

    Любомир Милетич, БАН, 1918. С. 298 и гл. 5: Деведере е чисто българско село, до 100 къщи. Свещеник Саранда Костов (свещеник 1911-1913) описва изтезания в селската църква, убийства и опожаряване.

    Отворете източника

  • michev

    Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987

    Николай Мичев, Петър Коледаров, 1989. Преименуване Деве дере → Камилски дол, 1934.

  • moo

    Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав

    ГУА, ДЦВА, 2006. Двама доброволци от Деве дере в Македоно-одринското опълчение, 1912. ISBN 954-9800-52-0, с. 841.

    Отворете източника

  • ivaylovgrad-hist

    История на града

    Община Ивайловград, n.d.. Лято 1913: Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна са опожарени; 335 души посечени. Цитат от Милетич за Ортакьойската околия.

    Отворете източника

  • ivaylovgrad-zapiska

    Записка за община Ивайловград

    Община Ивайловград, 2017. ОУП на общината (не цитира архивна сигнатура): документ от 1572 г. за границите на Чирменския вакъф споменава Горноселци, Сив кладенец и Камилски дол. Рупци: Горноселци, Камилски дол, Покрован, Хухла, Сив кладенец, Горно и Долно Луково. Малоазийски българи от Горноселци, Камилски дол и Покрован. Изветряне в землищата Камилски дол и Ламбух.

    Отворете източника

  • sobor-2009

    Събор в Камилски дол на 12-ти септември

    ivailovgrad.com, 2009. Църквата „Св. Георги“ осветена преди 166 години към 2009 (= 1843). Паметна плоча в м. Кючук кале, около 3 км от селото: 21 мъже от Деведере, 1913. Инициатива Атанас Власакиев; кметски наместник Петрана Налбантова.

    Отворете източника

  • old-names

    Стари имена на селищата в община Ивайловград

    ivailovgrad.com, 2012. Камилски дол ← Деве-Дере. Deve: камила; Dere: дол, долина, малка рекичка.

    Отворете източника

  • opoznai

    Църква „Свети Георги“ - Камилски дол

    Опознай.bg, 2016. Църквата е изградена през 1840 г., трикорабна псевдобазилика. Камбана 1895, Одрин. GPS 41.59986, 26.05668. Н.в. 373 м.

    Отворете източника

  • po4ivka

    Село Камилски дол

    po4ivka.net, n.d.. 1572 заедно с Горноселци и Сив кладенец. Римски златни мини, камили, каменна архитектура, четири чешми (една преустроена 1898), път Любимец-Ивайловград, близост до гръцката граница.

    Отворете източника

  • bgdnes-2023

    В Камилски дол няма камили, но има сомове!

    България Днес, 2023. Язовир Ивайловград: 15 000 дка, 36 км дължина, 64 км брегова линия, построен 1964 като част от каскада „Арда“. Кервански път до Одрин с камили и въглища. Местна версия: първите жители юруци-овчари преди около 200 години (не съвпада с 1572). Риболов на сом под селото и при Хухла.

    Отворете източника

  • poryazov

    Трагедията на Тракия през 1913 година

    Делчо Порязов, n.d.. Деведере (сега Камилски дол) е посочено като най-жестоко пострадалото чисто българско село. Около 120 къщи.

    Отворете източника

  • chankov-2001

    Тракийските преселници в Ивайловград и Ивайловградско

    Димо Чанков, Сборник Тракия, т. I, 2001. 1879-1881 бягство на Камилски дол към Бургаско. Септември-октомври 1913: около 335 души в 10 села (добавя и Долно Луково). 27-и Чепински полк е съсредоточен по Арда, но по-голямата част от времето бездейства. Иляз бей, 29 юли 1913.

    Отворете източника

  • trakij-2001

    Сборник Тракия, том I

    2001, 2001. След руското изтегляне 1878-1879: жителите на Камилски дол, уплашени заради посрещането на руска военна част, се изселват в Бургаско (Драганово, Поморие и чифлик Карагьозлер / с. Маринка). Живеят година и половина и през 1881 г. се връщат.

    Отворете източника

  • asia-minor-wiki

    Малоазийски българи

    Уикипедия, 2026. Коджабунарци в Балъкесирско са преселници главно от Деве дере, Хухла и Юбрююрен. Изселване обратно в България през 1914 г. Не се заселват обратно в самото село Камилски дол.

    Отворете източника

  • shishmanov

    Необикновената история на малоазийските българи

    Димитър Шишманов, n.d.. Гл. 9: коджабунарци от Деве дере, Хухла и Горноселци; родът на Илчо Тодоров е от Деве дере. Гл. 28: в Ивайловградска околия 1914 г. са настанени 483 семейства с 2258 души в 9 села (Лъджа, Плевун, Свирачи, Орешино, Белополяне и др.), не в Камилски дол.

    Отворете източника

  • svirachi

    История - Село Свирачи

    svirachi.com / Живо наследство, 2014. Малоазийски българи от Коджабунар, Чатал тепе и Урумче. Преселвания към Мала Азия от района през XVIII-XIX в.

    Отворете източника

  • nsi

    Население по населени места

    НСИ / ГРАО, 2025. Текущо население към 31.12.2025: 44 души (НСИ, node 2973), не ГРАО. Гъстота 0,977 души/км². Динамика: 100 (2002), 70 (2010), 60 (2011), 39 (2019-2020), 43 (2021), 40 (2022), 47 (2023), 43 (2024), 44 (2025).

    Отворете източника

  • nsi-2011

    Население по области, общини, населени места и възраст към 01.02.2011 г.

    НСИ, Преброяване 2011, 2011. Преброяването към 1 февруари 2011 г. брои 65 души в Камилски дол. Етническо самоопределение: 64 българи (98,5%).

    Отворете източника

  • selo-bg

    село Камилски дол

    Selo.BG, n.d.. Текст, изпратен от Димитър Митрев: 1572, римски мини и камили, каменна архитектура и площад, 4 чешми (една преустроена 1898), църква със стенописи и дърворезба, камбана 1895 оцеляла 1913, паметник в центъра за 1913 и двете световни войни. Твърди около 900 жители до 1989 г. (не е ГРАО цифра).

    Отворете източника

  • cphpvb-2020

    Камилски дол

    cphpvb.net, 2020. Посещение 2020: къщи от камък (мрамор), много чешми, малко постоянно население от възрастни, по-млади хора ползват селото за отдих.

    Отворете източника

  • naredenite-kamani

    С. Камилски дол - крепост на вр. Наредените камъни

    Български крепости / М. Гърдев, 2024. Късноантична и средновековна наблюдателна кула на 1,82 км североизточно от центъра, н.в. 372 м. Заедно с Калето (1,2 км разстояние) пази пътя Мезек-Лютица. От Калето видимостта е ограничена; кулата дава връзка с останалите обекти.

    Отворете източника

  • svetimesta

    Град Ивайловград

    Свети места, n.d.. Септември-октомври 1913: над 335 души в девет села, вкл. Камилски дол. Вила Армира, Лютица, възрожденски църкви в околията.

    Отворете източника

  • wiki-vulche-pole

    Вълче поле

    Уикипедия, n.d.. Говори за худутнаме на Черменския вакъф от 1562 г. и твърди, че Деве дере още не съществува в този документ. Противоречи на общинската дата 1572. Оригиналът не е публикуван.

    Отворете източника

  • shishmanov-9

    Необикновената история на малоазийските българи, гл. 9

    Димитър Шишманов, 2001. Коджабунар: преселници от Деве дере, Хухла и Юбрююрен. Илчо Тодоров е роден в Деве дере. Устна дата на основаване 1721.

    Отворете източника

  • nek-arda

    ВЕЦ Ивайловград

    НЕК ЕАД, 2017. Последен стъпало на каскада Арда. Строеж 1959-1964. Стена 71 м, язовир около 158 млн. м³, 120 MW, 217 GWh/год.

    Отворете източника

  • kaleto-gardev

    С. Камилски дол - крепост на вр. Калето

    Български крепости / М. Гърдев, 2024. Средновековна крепост 2,73 км източно от центъра, н.в. 204 м. Цитадела 0,94 дка и външен град 5,6 дка (131х59 м), ломен камък с глина. Малка еднокорабна църква при портата. Гледжосана керамика. Вероятен контрол на брод на Арда. Селото кръстено на потока, където керваните поили камили след реката.

    Отворете източника

  • popov-iliev-2007

    Теренни обхождания в землищата на селата Вълче поле, Камилски дол и Малко градище

    Христо Попов, Светослав Илиев, АОР 2006, 2007. НАИМ-БАН теренно обхождане 2006 г. в землището на Камилски дол. Пълният текст е в Археологически открития и разкопки през 2006 г., с. 620-623.

  • plovdiv-eparchy

    Архиерейски наместничества

    Пловдивска митрополия, n.d.. Ивайловградско архиерейско наместничество, Пловдивска епархия, основано 1920.

    Отворете източника

  • commons-izvora

    Category:Kamilski dol

    Wikimedia Commons / Izvora, 2000s. Снимки на църквата „Св. Георги“, камбаната в двора, къщите и язовира от селото.

    Отворете източника

  • commons-kosev

    6571 Kamilski Dol, Bulgaria (Panoramio)

    Красимир Косев / Wikimedia Commons, 2016. Серия каменни къщи, улици и зидове, 19 юни 2016. CC BY 3.0.

    Отворете източника

Ако намерите грешка или по-добър първичен документ (Милетич с. 298, списък на опълченците, църковен летопис), пишете на [email protected].