От Деве дере
до Камилски дол.

Къде е селото

Камилски дол стои на било в крайните ридове на Източните Родопи, на левия бряг над долината на Арда, днес чашата на язовира. Северно е от Ивайловград и от язовирната стена.^изт.

• Община Ивайловград, област Хасково
• Землище 45,018 км², около 0,98 души на квадратен километър
• Надморска височина около 360 метра
• Пощенски код 6571, телефонен код 03661, ЕКАТТЕ 35997

Общината причислява жителите към рупците, заедно с Горноселци, Покрован, Хухла, Сив кладенец, Горно и Долно Луково.^изт.

Преди селото в документите

Калето и кулата на Наредените камъни

На 2,73 км източно от центъра, на връх Калето, стои средновековна крепост. Две линии: външен град около 5,6 декара (131 на 59 метра) и цитадела под един декар. Стените са от местен ломен камък с глина, на места още около метър високи. При портата на цитаделата има останки от малка еднокорабна църква. По повърхността лежи гледжосана и груба керамика. Дали обектът е живял и в други епохи, още няма разкопка. През 2006 г. НАИМ-БАН обхожда землището. Пълният отчет е в АОР 2006, с. 620-623. Тук още не сме го сваляли.^изт.

От Калето погледът е затворен от по-високи ридове, освен на югоизток към Арда. Гърдев предполага брод там, на стария път от Неузетикон при Мезек към Лютица. За връзка с останалата отбрана крепостта ползва кулата на връх Наредените камъни, 1,82 км североизточно от селото и 1,2 км от Калето.^изт.

До 1934

Деве дере, долът на камилата

Турското deve е камила, dere е дол. Камилски дол е превод, не ново име.^изт.

Печатните текстове повтарят няколко близки разказа. Това е местна памет, не османски регистър.

Репортаж от 2023 г. добавя още една версия: първите жители били юруци овчари преди около 200 години. Това не съвпада с общинския документ от 1572 г. Оставяме го като местен разказ, не като дата на основаване.^изт.

1572 или 1562

Първото писано име

Общинският план от 2017 г. сочи документ от 1572 г. за границите на Чирменския вакъф. В него стоят Горноселци, Сив кладенец и Камилски дол. Планът не дава архивна сигнатура.^изт.

Страницата за село Вълче поле говори за същото худутнаме, но от 1562 г., и твърди, че Деве дере още не съществува в текста. Оригиналът не е публикуван. Датата остава отворена.^изт.

XVIII–XIX век, после 1914

Хората, които тръгват към Мала Азия

Жители на Деве дере, Хухла и Горноселци се заселват в Коджабунар, Балъкесирско. Общината добавя и Покрован.^изт.

През 1914 г. потомците им се връщат в България. В Ивайловградска околия са настанени 483 семейства с 2258 души в девет села: Лъджа, Плевун, Свирачи, Орешино, Белополяне и други. Не се заселват обратно в изгореното Деве дере.^изт.

1840-те · камбана 1895

Църквата „Свети Георги“

Каменна трикорабна псевдобазилика. Съборът през 2009 г. е свикан и „по повод 166 години от освещаването“, което връща датата към 1843 г. Камбаната е излята в Одрин през 1895 г.^изт.

Една от четирите постоянно течащи чешми е преустроена през 1898 г.^изт.

Отворете страницата за храма

1879–1881

Бягство към Бургаско

След Освободителната война районът остава в Османската империя. Жителите посрещат руска военна част, уплашват се от отмъщение и бягат в Бургаско: Драганово, Поморие и чифлик Карагьозлер, днес село Маринка. Живеят там година и половина и през 1881 г. се връщат.^изт.

1912

Сто къщи и двама опълченци

Селото е в Мустафапашенска каза. Проф. Любомир Милетич пише:

„Деведере е чисто българско село, имаше до 100 къщи.“

Свидетел е свещеник Саранда Костов, свещеник в селото от 1911 до 1913. Двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Имената им още не са свалени от архивния показалец.^изт.

1913

Опожаряването

„Ортакьойската околия може да се каже най-нещастна между пострадалите околии на Нова България.“

Юли: башибозук и войска, изтезания в църквата. Септември-октомври: в околията са посечени 335 души. Това число не е само за Деведере. Плочата в Кючук кале помни 21 мъже.^изт.

Пълният разказ и имената от Милетич

14 август 1934

Новото име

Деве дере става Камилски дол. Същия ден Ортакьой става Ивайловград.^изт.

1959–1964

Язовирът

Язовир Ивайловград е последният хидровъзел на каскада „Арда“. НЕК: стена 71 м, около 158 милиона кубика. Старите пътеки към реката остават под водата.^изт.

Днес

Колко души останаха

Землището е все така 45 км², около един човек на квадратен километър. Посещение през 2020 г. описва къщи от камък, много чешми, малко постоянно възрастни жители.^изт.